Окръжен съд – Кюстендил ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Мюсюлманско изповедание, представлявано от главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, против Община Кюстендил, представлявана от кмета Петър Паунов, иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за признаване за установено по отношение на Община Кюстендил, че ищецът Мюсюлманско изповедание, на основание реституция, като правоприемник на съществувалата до 1948 г. Кюстендилска мюсюлманска вероизповедна община, е собственик на недвижим имот – състоящ се от 290 кв. м., на ул. „Цар Освободител“ №105- А, заедно с намиращата се в него джамия „Фетих Мехмед султан“, с предназначение – култова религиозна сграда, както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху имота.  

В мотивите към решението, съдия Веселина Джонева посочва: По делото липсват писмени доказателства за учредяването и съществуването на Мюсюлманска вероизповедна община в гр.Кюстендил, за което, съобразно действалия от 1919г. Устав се е изисквало разрешение на Министерство на външните работи и на изповеданията, която МВО да е имала правосубектността на юридическа личност. Представените от ищеца удостоверения, издадени от Дирекцията по вероизповеданията при МС не съдържат данни, подкрепящи подобен извод.

Наред с горното – липсват доказателства, ако се приеме, че е  съществувал подобен правен субект, последният да е притежавал в собственост процесния поземлен имот и намиращата се в него сграда-джамия, на някакво правно основание – правна сделка, по давност, по силата на закон или по друг, определен в закон, начин. … По делото липсват доказателства, че след 1878г., респ. след 1919г. конкретен правен субект, в частност МВО в гр.Кюстендил е упражнявала в период, по-дълъг от 20 години, фактическа власт по отношение на процесния имот, демонстрирайки поведение на пълноправен собственик (animus), т.е. поведение, което безсъмнено сочи на упражняване на собственическите правомощия в пълен обем. За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно  и несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си). Доказателства в тази насока не са ангажирани.

Липсват предпоставки да се приеме наличие на хипотеза за възстановяване на собствеността в патримониума на ищеца при условията и по реда на §5 от ПЗР на ЗВ, тъй като не се установява, а и не се твърди, че имотът е бил одържавен, отчужден, конфискуван или незаконно отнет, поради което няма как да се приеме, че в полза на ищеца е настъпила реституция по силата на закона.

Дължимото от ищеца главно и пълно доказване в процеса не е проведено в нужната степен и исковата претенция се явява неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в 2-седмичен срок от датата на връчването на препис от същото на страните.